За стволовите клетки

Известно е, че почти всички тъкани в човешкия организъм съдържат ограничено количество примитивни, незрели клетки („прогенитори“). Най-незрелите, сред прогениторните клетки наричаме „стволови“.

Тези клетки притежават едновременно две съществени свойства, отличаващи ги от зрелите клетки в организма:

  • те могат да се размножават интензивно (да пролиферират) и
  • запазвайки жизнеността си, могат да се диференцират (т.е. да се „специализират“) в различни видове зрели и специфични за дадена тъкан клетки (напр. в клетки на кръвта, в хрущялни клетки, в мускулни клетки).

Така се осигурява едно непрестанно самообновяване на тъканите, без което организмът би загинал.

През 70-те и 80-те години на ХХ век бе установено, че кръвта, която остава след раждането в съдовете на плацентата и пъпната връв съдържа богат „коктейл“ от прогенитори, част от които условно могат да бъдат причислени към „стволовите“ клетки, макар да са по-скоро „унипотентни“, защото от тях произлизат най-вече зрелите клетки на кръвта. Затова наричаме тези клетки хемопоетични стволови клетки (ХСК).

Днес, препарати от умбиликална кръв се използват успешно за стволово-клетъчна трансплантация, при лечението на злокачествени и незлокачествени хематологични заболявания, първични имунни дефицити, при вродени метаболитни заболявания, както и при някои солидни тумори.

От друга страна, самата тъкан на пъпната връв и по-конкретно т.нар. „Вартоновата пихтия“ съдържа обилно количество от друг подвид на „стволовите“ клетки, а именно клетки-предшественици на костните, хрущялните, епителните и мускулните клетки. Това са т.нар. мезенхимни стволови клетки (МСК).

Освен, че са мултипотентни и могат да се диференцират в различни типове зрели клетки, те притежават изразени регенеративни и имуномодулаторни свойства.

Все по-широко се обсъжда (засега) експерименталното приложение на тези клетки, при множество социално значими дегенеративни заболявания, засягащи по-малко или повече почти всеки човек в напреднала възраст.

Напоследък, в специализираната литература биват публикувани все повече обнадеждаващи резултати от клиничните проучвания върху приложението на МСК и ХСК, при лечението на широк кръг заболявания, включително:

  • детска церебрална парализа,
  • хипоксично-исхемична енцефалопатия при новородените,
  • състояния от аутистичния спектър,
  • ювенилен диабет (диабет от 1-ви тип) и др.

Терапевтичният потенциал и възможността за дългосрочно съхранение допринасят за увеличаване на интереса към умбиликалната кръв и тъкан, като източници, съответно на хемопоетични и на мезенхимни стволови клетки.